... Усмихната, насън...
Ухае тишината на канела,
на мандарини, зима, липов чай
Завива ме и в мекичка постеля,
заспи! – ми шепне. И сънувай май.
Часовникът приспива ме, потраква,
забравил за изнервеното тика-так.
И кукувичката си не очаква,
на кръгъл час да ме пробуди пак.
Към мечките природата е честна,
в бърлога свити безметежно спят.
Съдбата им е проста. И е лесна.
насън, дори мечета ще родят.
А в моята душа е доста шумно,
очите ми рефлекторно горят...
Поспала бих. И знам, че е разумно,
там-тами луди, будят ме, ехтят...
Защо ли се родих такава – струна?
Докоснат ли я – до небето звън...
Кой тъжната ми песен ще целуне?
За да заспи... Усмихната, насън...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
