Усмирителна риза

Усмири ме, когато съм вятър 
и свистя с побеснелия дъжд,
притисни се до мен и танцувай,
да потъна в ръцете на мъж.

Обуздай ме, прегаснал от жажда,
превземи крепостта отведнъж,
разузнай как страстта в мен се ражда,
покори ме със устрем на мъж.

Долепи ме до твоето тяло,
превърни се във звяр изведнъж,
изтръгни с вик сърцето ми цяло,
да събудя ловеца във мъж.

Размажи ме със тръпнещи ласки,
да крещя, да си в мен неведнъж,
да отхвърля порядки и маски,
да почувствам стомана на мъж.

Разгори до полуда кръвта ми,
открадни ми дъха наведнъж,
и жигосай със устни плътта ми,
да усетя как чезна за мъж.

Запали ми пожар във гърдите,
разпилей ме нашир и надлъж,
подлуди ме със галещи пръсти,
обладай ме със сила на мъж.

Ще притихна от моята лудост,
усмирена от теб... зряла ръж,
укротена от твоята щедрост,
ще заспя във прегръдка на мъж.