Sep 17, 2022, 10:56 AM

Усмивка

  Poetry » Other
889 1 15

С проблеми несъществени денят си тровим.

Малката мушица превръщаме в слон.

Несъзнавайки, че животът тъй голям да сборим

една усмивка нужна е и с оптимизмът да сме в тон.

 

С очите на дете е нужно да погледнем

на света прекрасен, който ни е подарен.

Зима, пролет, лято или есен,

щастливи, че сме живи можем да сме всеки ден.

 

Когато птичка с песен ни събуди,

дете когато ни разказва своя ден,

непознат човек с прегръдка, ако ни учуди

нека се усмихнем и светът им да е озарен.

 

Съседът начумерен, ако ни подмине,

на близък днес, ако му е крив света,

на любимият пък времето, ако за нас не стигне,

нека се усмихнем и за тях ще стане по- красив деня!

 

С усмивка лесно случват се нещата.

Врати отварят се, просторът- вечно син.

По- добри и по- красиви сме когато

дори в болката на себе си усмивка подарим.

 

17.09.2022 Ким Джаксън

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...