Усмивка
Усмихва се усмивката, намига.
Зареяно се вглежда към лицата.
Над тъжното на пръсти се повдига,
съзира красотата на душата.
Ще трябва повечко да се потруди,
звездите във очите да събуди.
Кървяща рана крие самотата,
дълбала е безмилостно съдбата.
С прашец поръсва бледото лице,
докосва нежно плахото сърце.
Разтяга устните в усмивка чиста
и стоплящ вятър във душата плисва.
Тъй, както цвете нежно се разлиства,
в очите пъстри горестта почиства.
Стопява вледененото сърце,
прегръща изтощени две ръце.
Усмивката емпатия пробужда,
лекува рани - своята и чужда.
Усмивката е връзката ни с Бог,
за благодат божествен е залог.
© Златка Чардакова All rights reserved.
