Усмивка
Усмихва се усмивката, намига.
Зареяно се вглежда към лицата.
Над тъжното на пръсти се повдига,
съзира красотата на душата.
Ще трябва повечко да се потруди,
звездите във очите да събуди.
Кървяща рана крие самотата,
дълбала е безмилостно съдбата.
С прашец поръсва бледото лице,
докосва нежно плахото сърце.
Разтяга устните в усмивка чиста
и стоплящ вятър във душата плисва.
Тъй, както цвете нежно се разлиства,
в очите пъстри горестта почиства.
Стопява вледененото сърце,
прегръща изтощени две ръце.
Усмивката емпатия пробужда,
лекува рани - своята и чужда.
Усмивката е връзката ни с Бог,
за благодат божествен е залог.
© Златка Чардакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен стих, Ромашка!
Една искрена у смивка е достатъчна да изрази дори неизразимото.
Поздравление! -
"Усмивката!Тя води двама млади
през върхове и звездопади!"
Лъчезар Станчев
Надявам се,че няма да те апострофирам с това двустишие на поета, което после група "Трамвай номер 5" превърна в хит.
Поздравления за написаното от теб,Златка!🙂 -
Имах нужда да прочета такова стихотворение.
Благодаря ти, Злати!
-
Разкош, Злати!
Този стих има много хубава енергия!
Дано повече хора се усмихват, че повечето са криви и заострени!😅😅😅 -
Повече усмивки трябват определено!
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря!!!