Усмивка
Една усмивка, като утринна роса,
стопила се от слънчево докосване.
Полюшващо се кичурче коса,
донесено от вятъра на спомена.
Една усмивка, като слънчев лъч,
запалила в сърцето ми камина,
в която сгрявам ледения полъх
на незабравеното минало...
Една усмивка, като детски смях,
събудила в душата ми надежда.
Заглъхнала в отчаян страх,
че неосъществими са стремежите...
Една усмивка, като розов храст,
разцъфнал ненадейно сред пустинята...
Нетраен, невъзможен като страст,
жадувана, пропусната, проклината.
Една усмивка - неспокойна птичка,
отлитнала с годините далеко.
Запазила съм я напук на всичко
с една любов, нетрайно споделена...
***
Пожълтяла е старата снимка и бледа.
Само тази усмивка е същата.
С онзи пламък в очите, насмешлив
и надпис с обещание за бъдеще...
© Дочка Василева All rights reserved.
