Mar 18, 2014, 10:27 PM

Усмивка

  Poetry
609 0 1

Усмивка

 

Виж луната, как красиво небето осветява.

Виж и уличните лампи

как хвърлят светлина на тротоара.

Виж как бездомникът се радва

 на кората хляб от теб,

виж как щастлив е

от този малък жест.

Виж и детето, което си играе,

безгрижно и щастливо е.

И тъй както луната сияе,

така и усмивката ти  ме огрява.

И тъй както бездомникът

почувства се разбран (спасен),

така и аз от нея

усетих се погален

Че има хора като теб и мен,

с широки усмивки на лице,

радвам се като онова, същото дете.

Като неочакван подарък,

 ти бе  мойта изненада.

А пък аз бях мистерията сложна

 във романа.

Твоята усмивка е спасение,

аз пък муза твоя съм и успокоение.

И грейва в очите ми,

като уличната светлина,

искра надежда,

че с усмивки променяме света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© А.А. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Образно, мило, хубаво!
    "И грейва в очите ми,
    като уличната светлина,
    искра надежда,
    че с усмивки променяме света!"
    Напълно споделям!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...