Усмивка насън
...
Една сълза литна и с крясък на гларус
по пътьом рисува тъга.
А после връз нея избликна от ярост
припряна и още една.
Очите напарващи, кървави ями -
без лава изригващ вулкан.
Раздират с въпроси зашитите рани
и отговор има, но ням.
"По дяволите!!!"
... да ругая не мога...
"За Бога!!!" - животът ми "вдън".
От грешки разнищени,
в мисли бърлога
без листи пак пиша насън.
...
Усмивка една събудила друга,
усмихват се в лек реверанс.
Очите засмени, кръжащи без думи,
сърце, затанцувало валс.
И някак ненужни остават въпросите,
а отговор има един.
И той е ... УСМИВКА...
наричам я "позитив" -
без нея светът ще е мним.
По-лека, усмихнато нищя си грешките.
Бърлогата там си стои.
Без листи насън си пиша поемата,
но в нея усмихнат си ТИ.
:) :) :) :) :) :) :) :) :)
© Искра Радева Николова All rights reserved.
