Усмивката – дъга небесна,
люлка слънчева на радостта,
прави утринта чудесна,
озарява с красота деня.
Усмивката език е на душите,
на устните разцъфнал цвят,
с усмивка си мълвят очите,
с усмивка могат да се разберат.
С дъга усмивка ще те свърже
със друга някоя душа
и дружба тъй ще се завърже
между усмихнати сърца.
Цъфтят усмивки озарени
и свързват като мост вселени.
© Ангелина Михайлова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
