На П.
Прозвънва пак в ушите ми: "Figura ti!*
На смях ще го обърнем, общо взето.
Хей, sorellina**, плитък е кобура ти
и мене ще направиш на решето".
Искрици смях блестят в очите, сините,
сhe noia** – хората, като москити.
В лилавата магия на глициниите,
оставахме задълго вечер скрити.
И помнят едрите звезди въпросите
и в тишина, piccina**** – в нощ мълчана,
ще ме довяват ветровете – босите, ...