Устата ми

Poetry

904 0 5

Устата ми

е младши лейтенант –

с шлем от Гърция

в тяло на костенурка

с костелива черупка,

във формата на пилешки мозък

със синкави бръчици,

без зъби,

без отвор,

без транскрипции,

с модерни шини,

с лош превод,

със застояла храна,

с усмивка до ушите,

или без смях в гърдите.

Устата ми

е бутон.

Червен. Зелен. Oранжев.

Подготвя се да тръгне.

Експресионизъм

в действие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dark_Island (Таня Георгиева)

"Въображението е по-важно от знанието" - Алберт Анщайн
Но би трябвало да го пресъздадеш и в нужната форма
Успех!

2008-12-14T11:01:22+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

"...есен е чупя лешници есен е чупя ле ш ни ци а две бесилки се припознаха в позлатени кубета чупят л е ш ници щрък нали джамии и палешници обръщат земята губя себе си октомври запложда зимата на нашетовашето недоволство
печели цял народ скитници по цялата земя калашници родно до вечният огън з е м я т а обръщат палешници за тебе те умряха чупят лешници в други полк минАхте л е ш н и ц и чупят чу пят лешници под черешата на един народ
поробен и несъстоял се жалко много жалко поради липса на истинско чупене на лешници с оръдие о ъ и е
о йе йе.."

може би дори така
ха ха

2008-12-13T17:39:51+02:00
sharata (Димитър Атанасов)

Въображението раждар онова което не се вижда с очи,устни.Поздрав

2008-12-13T16:18:53+02:00
PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)

Поздрав за стиха!

2008-12-13T14:53:59+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Това вече не е фикция, а фрикция (за мозъка)!

2008-12-13T12:28:57+02:00