Не можа да помрачиш, Животе,
с облаците моя слънчев ден
и с бурите, които ми поднесе,
не ме събори, даже ме възнесе
над света, от мъка задушен,
а сърцето ми добро и нежно
превърна във скала у мен...
Някой друг на мое място
би те мразил - тъй студен
и в ледените твои длани,
би бил с устрем замразен...
Но на глетчер аз не съм родена -
с мечти от снегове блестящи
и не съм дерзала сред бодли,
макар че пазя спомени бодящи,
от които още ме боли...
Родена съм, Животе,
в синева от планини
и с нишаните, с които ме беляза
към слънцето над върховете ледени,
същността ми все ще се стреми!
Дейзи Патън
© Дейзи Патън All rights reserved.