Устремът на поета (II)
......
По своя път небрежно тръгнал,
не знаеше какво го чака -
мечти готов е да прегърне
и да пищи безкрай във мрака.
Съдбата си приема леко,
със знанието, че това,
което прави ни човеци,
е нашата добра душа.
Добра и ясна, и безбрежна,
тя никога не вижда мрак
и в суетите неизбежни
неволно ни протяга крак.
Ще трябва без да се оплачем
да търсим в мрака свобода -
пречистени като кърмаче,
да видим светлата душа.
Тя гони ни, а ние леко
пресягаме се през света
и пъдиме я надалеко,
видели в нея самота.
Тогава тя пресича плахо
през нашия пресечен друм
и иска вятъра да яхнем,
пресипнали от грозен шум.
Такава е душата, чиста -
преследва ни докрай, навред
и в хоризонтите лъчисти
догонва ни и внася ред.
......
© Нико Ников All rights reserved.
Бъди все така устремен, поете!Сърдечен поздрав
