И да го усуквам, то е ясно,
зависимостта е налице —
в евтино прозрачно стъкълце
лековерността ми свря натясно.
Пийваш за отскок, по-безопасно,
добродушността ми без мезе,
цокваш пестеливо глътка - две,
търпеливостта ми да не гасне.
Дългото кафе с добавка страстна
гална нежно твоето небце,
ароматността ми си отвзе
и от прозаичност се оттласна.
© Светличка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
