Усъмних се
Усъмних се в правдата за малко
и заплитах се с въжета от лъжи,
повярвах в теб наум, но жалко -
загубих смисъла във твоите очи.
Усъмних се в любовта ти чиста,
летях със скорост по измислено трасе,
без спирачки по безкрайната ти писта
и катастрофирах в твоето сърце.
Усъмних се във душата ти за миг,
удрях те със думи на раздяла,
държах се, сякаш бях шизофреник,
с две личности, събрани като цяла.
Усъмних се в истината - за двамина,
с двойна доза животински хъс,
превърнах месеца си във година,
а от небето си запазих само къс.
Усъмних се в избелялата реалност:
на места прозираше сърцевината,
измислих своя сцена на прощалност -
със тебе си отиде и вината.
© Елица Стоянова All rights reserved.
И аз така се чувствах..., и съм мислила като теб...
