Утеха
Понякога се будя късно нощем
с усилие приспивам демон сив.
Във празните зеници на тъгата
откривам само спомен тих.
И дреме нейде сред мъглата
една звездица... пръска жар.
В безсънието сън проблясва
и все със твоя взор любим.
Без думи галиш ми душата
утеха мила в миг непоносим.
От Там завръщаш се начесто
щом гледам със безсилие небето.
Без глас ми пак говориш от далеко
-ще мине всичко чедо, потърпи...
И знам!
Бог теб във ангел те превърна
чрез теб живота да пребъде,
сърцата чисти не умират,
за теб това е само път...
© М. П All rights reserved.
