Утопично християнство
Ако не е била разпъната душата
тъй както беше Той в Йерусалим,
защо страдание понесе на земята,
защо от гроб възкръсна Божий Син?
Ако не е възкръсвал никога в сърцето,
с живот различен не е осиял
духът и мислите ни мрачни в битието,
защо за нас живота Си е дал?
Ако на другия не сме до днес дарили
поне искрица от огъня в нас
и непростимото – все още непростили,
къде ще бъдем ний във Съден час?
Ако не можем да надмогнем наш’то его,
което непрестанно в нас бушува,
дори да търсим Бог и тичаме към Него,
вярата ни даже грош не струва!
Ако и в болката на друг не сме горяли,
понесли тежестта от чужди кръст,
защо въобще сме се родили и живяли
забравили, че ставаме на пръст?!
Ако Великден чества се веднъж годишно,
а в дните делнични е суета,
кому е нужно християнство утопично
заченато в заблуда и лъжа?!
© Анна Банчева All rights reserved.
