Утре
Чувствам уморени моите крака,
стъклената чаша вдигам
с трепереща ръка.
Обичам да отпивам глътка
една, две, три... с цигарения
дим съзнанието лети.
Минало, настояще и бъдеще тече,
преди времето да се размие и спре.
Паяк от тавана по нишка се спуска
и се опитва влетяла калинка
да схруска.
Аз го гледам строго възхитена
от неговата природа пленена.
Лягам, защото стана късен мрак,
докато не отворя утре очи пак.
Утре, когато няма да съм порочна
ще се старая да бъда изискано точна...
© Боряна All rights reserved.
