Утре може и да мога, не и днес
Скъсан лист
от тетрадка с творчество си ти.
Скъсах те, защото
да си в нея боли..
Скъсах те,
но въпреки това те сложих в джоба
и те вадя, и те препрочитам
отново и отново,
някак си да спра не мога..
Но днес -
половин година след раздялата
аз съзнавам - още повече боли
всеки път когато осъзнавам,
че наистина си скъсан ти..
Помня, някой беше казал:
не режи това,
което можеш да отвържеш,
да, така е, но уви,
не издържах... прибързах...
И това е вече факт,
няма връщане назад...
но защо не спирам да се връщам
и към теб в мечтите си да се обръщам...
Искам просто да те слея
с аромата на барут,
в пламъци да те превърна
и към тебе веч' да няма път...
Но всеки ден стоя със листа
и със клечка във ръка,
ъгълчетата прегарям,
но се спирам все до там.
Малко по малко
листът почна да се посмалява,
бавничко ще стане явно,
не смея наведнъж да те запаля...
Листът вече смачкан,
пожълтял е,
но за мене много,
много значи...
И сега стоя със него
и със клечката в ръка,
и на пръстите ми вече пари,
но по листа още
от огън няма и следа..
Спирам.
Сгъвам те и хайде пак във джоба,
утре пак ще те чета...
След това си обещавам, че ще мога -
ще се напия, ще извадя пак кибрита
и без да се замислям много
ще те слея със пръстта...
© Цветелина Маркова All rights reserved.
И пак ще го прибереш, но без болка. Ще го прибереш, за да остане като хубав спомен.
