Nov 26, 2013, 10:34 PM

Утринен дъжд

  Poetry » Love
727 0 0

Мрачно.
Небето плаче.
Капките с пълна сила 
падат и се удрят в земята
или замърсените стъкла
на скучните сиво-бели 
прозорци.
Студено ми е,
а ти си толкова далеч
от мен.
Ела и се сгуши.
Аз ще ти дам цялата си
черешова обич.
Обичам да те обичам.
Ще целуна страстно устните ти,
ще ми се усмихнеш и ще ме стиснеш
здраво
в своите силни ръце.
Какво повече му трябва на човек?


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...