Разпуква се рубиненият изгрев,
пробуденият ден за миг поруменя.
Във струните небесни виждам пристан,
защитена съм в прегръдката на утринта.
Дочувам шепота на Вятъра,
потича оросена светлина.
Притихвам, лъха мир във шатъра,
отделящ ме от плътна тъмнина.
Очаквам всяка твоя дума,
предала съм Ти моята душа.
Единствено от Тебе се страхувам,
но този страх ми носи свобода!