Утринно

Sep 4, 2008, 3:14 PM

Poetry » White poetry

573 0 3

Разпукнал чашката си
стрък памук
е приютил
полепнал слънчев лъч
из нишки паяжина.
По кръговите петолиния
цикада пее
на прощаване,
а слънчевият лъч
пречупено мълчи
и преповтаря светлината
по крилете й...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

тюркоаз (Мариола Томова)

2008-09-06T08:05:08+03:00

И оставаш в душите ни мила Калина - прегръщам те с обич!!!
doreto66 (Дора Павлова)

2008-09-04T15:30:25+03:00

Съмваш, приятелчице!
vitaniya (Таня Цветанова)

2008-09-04T15:15:36+03:00

Достатъчно много ми хареса! Поздрав!

Утринно

Свързани произведения

Comments

Random works