Feb 23, 2022, 11:57 AM  

Сами

  Poetry
626 0 1

събуждам се с устни

случайно намерили

туптящата сънна артерия

на мъжа, когото обичам.

звънец, желание и никотинов глад,

замълчете, нека още поспи,

 

нека останем за малко сами,

както някога в края на детството,

вцепенената аз, със жумящи очи,

и това неумолимо и бясно,

и неустоимо ужасно

нещо,

живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малката Мис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....