Jan 12, 2008, 7:51 AM

Утро 2

809 0 6
Утро 2

Благодаря Ти, затова, че дишам,
за хляба, който Си ми дал,
че вдъхновяваш ме да пиша
и пазиш ме от светска кал!

Благодаря за моето семейство,
за приятелите близки и далечни,
че пазиш ни от чародейство
и от крушения сърдечни!

За мира във мен, благодаря,
за Духа Ти - пълен със утеха,
за Любовта, в която Ти умря,
да избелиш мръсната ми дреха!

Благодаря за дишащия свят,
показващ Твойта красота,
благословен да Си, о, Отче Свят,
подкрепяй ни към малката врата!

29. 05. 2007 г.
Прага

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Тахов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...