Утро 2
Слънчевата питка се търкулна
в синята тепсия на небето.
Вятър пеперудите целуна
и ги духна нежно из полето.
Румена зората се усмихна
в огледални капчици роса.
Избледнялата луна притихна
и поведе надалеч нощта.
© Елена All rights reserved.
Слънчевата питка се търкулна
в синята тепсия на небето.
Вятър пеперудите целуна
и ги духна нежно из полето.
Румена зората се усмихна
в огледални капчици роса.
Избледнялата луна притихна
и поведе надалеч нощта.
© Елена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....