Утро 2
Слънчевата питка се търкулна
в синята тепсия на небето.
Вятър пеперудите целуна
и ги духна нежно из полето.
Румена зората се усмихна
в огледални капчици роса.
Избледнялата луна притихна
и поведе надалеч нощта.
© Елена All rights reserved.
Слънчевата питка се търкулна
в синята тепсия на небето.
Вятър пеперудите целуна
и ги духна нежно из полето.
Румена зората се усмихна
в огледални капчици роса.
Избледнялата луна притихна
и поведе надалеч нощта.
© Елена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...