Утро бе
Утро бе.
Слънцето ми се усмихна.
Щастие във вените ми бликна.
Слънцето ми се усмихна
с твоята усмивка,
с твоите ласки ме погали
пролетният, чакан дъжд.
Лед студен в огън се разпали.
За живот животът ме покани.
Утро бе - слънчево и топло.
В небето птиците летяха,
като мен и то не срещна изгрева само.
Прошепна ми със тих гласец-
мелодичен, нежен, като песен на щурец.
Нашепна ми, че още жива съм и че обичам,
че в мен сърцето още бие
и няма смисъл да отричам,
че докрай със теб ще бъда
и до край ще те обичам.
© Теодора Дамянова All rights reserved.
