Щом утрото плахо докосне морето
и сребро по водата със стон заблести,
с вълните в ритъм припява сърцето
и тихичко шепне – за теб то тупти.
Потрепват от вятъра алени макове,
полюшват стебла и се сливат с вълните,
вдишват мечтите и техните блянове,
а пясъка мокър заличава следите.
Мигът е красив.
Притихнал в очите ти сега се е спрял,
озарява с усмивка този изгрев щастлив,
само шепа море… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up