Целувай устните му.
Радвай се на това, което имаш.
Над душата ми пирувай.
Милвай лицето му и
остави следи
от пръстите си по
утъпканата от мен пътека.
Целувай утъпкана кожа,
преди тебе бях.
Следи от мене има навсякъде по него.
По утъпкания път към сърцето
вървиш, но вече
няма нищо там!
© Софийската Софиянка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
