Уют в душата
От дома ми по-уютно място няма.
Скрита съм зад няколко стени,
но усмивката ти ведра, блага
ме кара да си мисля : "Остани!"
Когато дойде светъл празник,
аз се моля близко ти до мен да си.
Когато е пред мен бездънна яма,
ти ръката ми да хванеш, запомни.
Всичко светло, тъй сакрално..
обич и подкрепа, мир и доброта.
Скрито е в сърцата ни потайно,
с думи то нарича се - човещина.
Огънят в душата се разпалва,
чувствам вече твоето присъствие и плам.
Любовта е между нас, тя надеждите подпалва
и сърцата ни човешки превръща в светъл храм.
© Александра Йорданова All rights reserved.
The work is a contestant:
