В автобуса
Червило, нежност, слънчев тен
и женски трепети - свръхдоза...
тя седна точно срещу мен,
но нямам време, нито роза...
Две спирки сигурно е тук,
как искам всичко да ù кажа...
Не ме поглежда, ех, напук,
а погледи по нея мажа...
Ако я заговоря... знам,
ще ме изгледа горделиво -
тя е красива като храм,
издигнат в чест на обич жива.
Тя е молитва, скрила грях
в едно тъй търсено спасение,
желание да стана прах
в разпятие от вдъхновение.
И все пак - колко е часът?
Дотам ли стига автобусът...
Усмихна се... "ще сляза с вас,
че без това ужасно друса..."
Поседнахме във кафене -
какво пък ако закъснея,
дано с очи ме разбере,
че цял живот съм чакал нея...
© Михаил Цветански All rights reserved.
!! http://vbox7.com/play:7f9c4357&al=2&vid=14096487
