Потънала
в блаженството на дните,
събирам благодат
и се люлея
на вълните
на бяла синева.
Узряват мислите,
блестят и чувствата,
на обич и утеха
сити.
Жадуваше.
Сега си тук
и нови извори
изгряват
утринно
и напояват
нощем
дните ти.
Попитай светлината
за мечтите си
и приюти ги.
В общия ни дом -
в очите
и съдбите ни,
животът
сладостно
искри.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Радвам се, че се "срещнахме" тук!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
