Ена (Елена Гоцева) Ена (Елена Гоцева)
19 500
Mar 23, 2011, 7:43 PM

В бялата стая... 2

  Poetry
834 0 14

 

 

 

 

Със любовта ти светла съдбата ме докосна.

Докосна ме с най-чистата и свята обич -

изстрадана... отритвана... анатемосвана...

докрай наказвана от чужди и от свои.

 

Едно сърце почувствах, по детски всеотдайно,

душата ти ранена... и нямото "Обичам!"

Простили бяха всичко - синовната потайност

и майчиния мраз, и братова себичност...

 

Прегърнах те. Прегърна ме. И тихо заваля...

Сълзи молитвени за тази късна среща...

Ти даде ми душата си. Бях твоята душа.

Горяхме в огън чист - във храм венчални свещи...

 

.........................................................................

 

 

А волна птица вече е бялата ни обич...

Как рее се красива във нашето небе!

И знам - ще я прегръщат звездите с нежност нощем

и в лунната пътека ще ражда стихове...

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0