23.03.2011 г., 19:43 ч.

В бялата стая... 2 

  Поезия
686 0 14

 

 

 

 

Със любовта ти светла съдбата ме докосна.

Докосна ме с най-чистата и свята обич -

изстрадана... отритвана... анатемосвана...

докрай наказвана от чужди и от свои.

 

Едно сърце почувствах, по детски всеотдайно,

душата ти ранена... и нямото "Обичам!"

Простили бяха всичко - синовната потайност

и майчиния мраз, и братова себичност...

 

Прегърнах те. Прегърна ме. И тихо заваля...

Сълзи молитвени за тази късна среща...

Ти даде ми душата си. Бях твоята душа.

Горяхме в огън чист - във храм венчални свещи...

 

.........................................................................

 

 

А волна птица вече е бялата ни обич...

Как рее се красива във нашето небе!

И знам - ще я прегръщат звездите с нежност нощем

и в лунната пътека ще ражда стихове...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??