В бялата стая... 2
Със любовта ти светла съдбата ме докосна.
Докосна ме с най-чистата и свята обич -
изстрадана... отритвана... анатемосвана...
докрай наказвана от чужди и от свои.
Едно сърце почувствах, по детски всеотдайно,
душата ти ранена... и нямото "Обичам!"
Простили бяха всичко - синовната потайност
и майчиния мраз, и братова себичност...
Прегърнах те. Прегърна ме. И тихо заваля...
Сълзи молитвени за тази късна среща...
Ти даде ми душата си. Бях твоята душа.
Горяхме в огън чист - във храм венчални свещи...
.........................................................................
А волна птица вече е бялата ни обич...
Как рее се красива във нашето небе!
И знам - ще я прегръщат звездите с нежност нощем
и в лунната пътека ще ражда стихове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
