В бяло
Ще си сложа снежно бяла риза
от очите ти да събирам светлина
и обгърнала ме тъй отблизо,
до кожа, да ме жариш с топлина!
Ще ти закича бяло цвете
в косите - струен водопад,
да го галят нежно ветровете
и ми носят твоя аромат!
На бял лист в стих ще те рисувам
като икона - да си до сърце ми в джоба,
да си споменът ми чист, избленуван,
като щит срещу тъмната прокоба!
Искам да си светла, най-цветната
картина до последния ми ден,
хайде, моля те, не ме упреквай,
знаеш - съдбовно ти си в мен ...!
© Валентин Василев All rights reserved.
