Jan 3, 2008, 3:09 PM

В бяло...

  Poetry » Other
862 0 17
 

В бяло...

 

 

В снежно бяло цъфти зимата...

Отвързва празнична бяла магия...

Жадно пием светлината на бялото...

Погледите се изгубват в белотата на снега...

Стъпките ни разпукват вълшебната бяла тишина...

Слънчеви отблясъци разлагат бялото на всички цветни нюанси...

Белите ни отпечатъци се намират - хванати за ръце...

Звучи... музика... в бяло...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ДА!
    Вълшебно е! Повлича, имам усещаме за натрупване (като думи, които навяват за трупащ се сняг)...

    Това търсен ефект ли е?
  • Само бялото е съвършено чисто и без примеси, неопетнено от никой друг цвят. То е неподражаемо.
    Отново ме караш да тичам по небето Павли.
    Прекрасен стих!
  • "Белите ни отпечатъци се намират - хванати за ръце...

    Звучи... музика... в бяло..."

    Мелодията "Бяла тишина"
    звучи красиво,влюбено докосващо...
    Кръстосани пътечки доброта.
    И бяла тишина в една мелодия...

    Поздравления!Наистина чух музика...

  • Чудна музика в бяло!Поздравления!
  • "Белите ни отпечатъци се намират - хванати за ръце..." - какво по-хубаво?
    Поздрави ,Павли!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...