3.01.2008 г., 15:09

В бяло...

864 0 17
 

В бяло...

 

 

В снежно бяло цъфти зимата...

Отвързва празнична бяла магия...

Жадно пием светлината на бялото...

Погледите се изгубват в белотата на снега...

Стъпките ни разпукват вълшебната бяла тишина...

Слънчеви отблясъци разлагат бялото на всички цветни нюанси...

Белите ни отпечатъци се намират - хванати за ръце...

Звучи... музика... в бяло...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ДА!
    Вълшебно е! Повлича, имам усещаме за натрупване (като думи, които навяват за трупащ се сняг)...

    Това търсен ефект ли е?
  • Само бялото е съвършено чисто и без примеси, неопетнено от никой друг цвят. То е неподражаемо.
    Отново ме караш да тичам по небето Павли.
    Прекрасен стих!
  • "Белите ни отпечатъци се намират - хванати за ръце...

    Звучи... музика... в бяло..."

    Мелодията "Бяла тишина"
    звучи красиво,влюбено докосващо...
    Кръстосани пътечки доброта.
    И бяла тишина в една мелодия...

    Поздравления!Наистина чух музика...

  • Чудна музика в бяло!Поздравления!
  • "Белите ни отпечатъци се намират - хванати за ръце..." - какво по-хубаво?
    Поздрави ,Павли!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....