3.01.2008 г., 15:09

В бяло...

868 0 17
 

В бяло...

 

 

В снежно бяло цъфти зимата...

Отвързва празнична бяла магия...

Жадно пием светлината на бялото...

Погледите се изгубват в белотата на снега...

Стъпките ни разпукват вълшебната бяла тишина...

Слънчеви отблясъци разлагат бялото на всички цветни нюанси...

Белите ни отпечатъци се намират - хванати за ръце...

Звучи... музика... в бяло...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ДА!
    Вълшебно е! Повлича, имам усещаме за натрупване (като думи, които навяват за трупащ се сняг)...

    Това търсен ефект ли е?
  • Само бялото е съвършено чисто и без примеси, неопетнено от никой друг цвят. То е неподражаемо.
    Отново ме караш да тичам по небето Павли.
    Прекрасен стих!
  • "Белите ни отпечатъци се намират - хванати за ръце...

    Звучи... музика... в бяло..."

    Мелодията "Бяла тишина"
    звучи красиво,влюбено докосващо...
    Кръстосани пътечки доброта.
    И бяла тишина в една мелодия...

    Поздравления!Наистина чух музика...

  • Чудна музика в бяло!Поздравления!
  • "Белите ни отпечатъци се намират - хванати за ръце..." - какво по-хубаво?
    Поздрави ,Павли!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...