Dec 10, 2008, 12:13 AM

В бяло

  Poetry » Love
1.2K 0 27
 

Понякога ще идвам като сън.

Ще падна върху морното ти рамо.

Ще ме прегърнеш обезсилен

и този свят ще спре да се върти.

 

Понякога ще падна като дъжд.

В очите ти ще спра да пиеш.

Ще ме познаеш изведнъж.

А аз по тебе тихо ще попия.

 

Ще пресечем небесната дъга -

момиче и момче във бяло.

Ще тичаме до края на една мечта

за своя свят отдавна закопняла.

 

С разпънати от вятъра криле

ще се събудим. От омаята

дали ще разберем, че още сме

момиче и момче в любовен стих.

 

 

МУЗИКА>>> 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...