В бяло да те прегръщам и сега
Намерих те, любов моя,
когато бях изгубена в бялата си тишина.
Познах те там, любов моя,
въпреки че не бях те срещала досега.
Догоних те, любов моя,
улових сърцето ти с далечна вятърна струя.
Какво ми даваш, любов моя,
демони и призраци гощавах досега от доброта.
Какво се случва, любов моя,
там, когато изливам в теб звездна музика.
Какво излъчвам, любов моя,
бяла, мека, искряща за теб светлина.
С какво докосвам, любов моя,
миловидна, чиста е и твоята душа.
Какво ли чувствам, любов моя.
оживяла неземна безкрайна красота.
Какво ми даряваш, любов моя,
сила да се изкатеря по непозната скала.
Какво ли искам, любов моя,
да летя по нишката на мисълта.
Какво мечтая, любов моя,
за да се почувствам отново жена.
Какво обличам за теб, любов моя,
в бяло идват за теб моите слова.
Какво намирам, любов моя,
бели нощи, облечени в бели чувства.
Какво избирам, любов моя,
в бяло да те прегръщам и сега.
От стихосбирката " Виртуални строфи "
© Светлана Тодорова All rights reserved.
