В чакалнята към другия живот
В ЧАКАЛНЯТА КЪМ ДРУГИЯ ЖИВОТ
Сам-сама съм останала в мрака.
Не зная дори ще пътувам ли.
Щом погледна назад, не очаквам
изпращачи или сбогуване.
Тишината лекува ли рани?
Хладна длан на челото ми сложи.
Уж за болката беше ми рано.
Но до смърт е светът невъзможен.
И сърцето ми е набраздено –
от камшици и трънени думи.
Може би ще останат след мене
срутени мостове помежду ни.
В паметта ми не се ровете.
Тя не ще ви разкаже за всичко.
Но белезите ли разчетете –
ще разберете как ви обичах.
© Валентина Йотова All rights reserved.
