В цвят на български мак
Тук съм се родила, мамо, тук.
И завинаги такава ще остана -
кръшна българка от шарен юг,
с куфар обич и със шепа рани.
Пак на път съм, мамо, пак.
Но небето ми е все оттатък,
дето в цвят на българския мак
сложих своя кървав отпечатък.
По света, дори от мен по-сам,
няма плетища - да ме препъват.
Пò е тесен, мамо, от мегдан.
А го мислех за съвсем бездънен.
Там бълнувам макове насън,
зъзна даже и под сто юргана.
Аз ли съм това, или не съм -
българката, мамо, от Балкана?
А в съня, по-истински от мен,
все червеното ми бяга и го няма.
В пасианс нареждам всеки ден
кръст, икона... Снимката ти, мамо.
И забивам в чужда почва крак,
с куфар обич и със шепа рани...
Искам в цвят на българския мак,
спомен от кръвта ми да остане.
© Юлия All rights reserved.
И на всички останали, разбира се!
