В ден като този (акростих)
В работно време се наложи вчера
Д а си прескоча спешно до дома.
Е дна експрес-покана за вечеря
Н аумил бях за милата жена.
К огато мушнах ключа във бравàта,
А з още в същия момент разбрах -
Т о ясно бе - залостена вратата!
О т кой, защо? - това не проумях...
Т а почнах нервно аз да тропам вкъщи,
О твори ми любимата жена -
З адъхана, веднага се намръщи
И във лицето ми се разкрещя:
К акво?... Ма... ти проверки ли ми правиш?!...
А аз прекрачих входната врата -
К ъм кухнята...Как туй да се забрави...
Н а прага там напълно изтрещях...
Е дин субект по долни сини гащи
У силено "поправяше"... котлон!...
М и не повярвах!...Че като го сгащих!...
И зритах го от честния ми дом!
Р азумен мъж до днес се имах, бате!
А този път съвсем избудалях...
М и, как да не!...И булката изпратих!...
Е, к`во да сторя?...Прави ме за смях!...
Б е, как не превъртях, не го разбирам.
А з съм човек със чест, с авторитет!...
Т я, моята, това да ми сервира?!...
Е, мъж да бе!...А то - пършив субект!...
© Роберт All rights reserved.
