Apr 23, 2017, 10:06 PM  

В Джокондата на залеза

  Poetry
897 12 14

 

В Джокондата на залеза с отсрочка,
дочуваш пак копитата на дните.
Смаляваш се на малка черна точка,
която те безмилостно връхлитат.

Зад кратера на хоризонта се явяват
вълните тъмни - Бъдещето влачат.
През пяната им То се извисява,
възседнато от хиляди палачи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления! Нямам думи за това изключително произведение!
  • Тъжно, но хубаво! Удоволствие е загадъчната ти поезия, Младене!
  • Всяка възможност да се докосна до твоята поезия, е радост за мен, Младене! Тази загадъчност която се долавя често, бих нарекла твой патент, нещото, което те прави разпознаваем сред много други! Приеми моят искрен поздрав!
  • Майсторски си го излял, чест е да те чете човек.
  • Благодаря на всички, които заделиха от времето и вниманието си за скромния ми текст. Бъдете здрави, вдъхновени и нека Бог да е с вас!

    П.П. Райна, уникална Поетесо - признателен съм, че ме почете по толкова оригинален начин!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...