В Джокондата на залеза 

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

• Елка (Елка Тодорова)

  2018-10-15T20:28:09+03:00
  Поздравления! Нямам думи за това изключително произведение!
• Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

  2017-04-25T20:30:20+03:00
  Тъжно, но хубаво! Удоволствие е загадъчната ти поезия, Младене!
• rumbic (Руми)

  2017-04-25T14:42:08+03:00
  Всяка възможност да се докосна до твоята поезия, е радост за мен, Младене! Тази загадъчност която се долавя често, бих нарекла твой патент, нещото, което те прави разпознаваем сред много други! Приеми моят искрен поздрав!
• Plevel (Силвия Илиева)

  2017-04-25T00:07:09+03:00
  Майсторски си го излял, чест е да те чете човек.
• vega666 (Младен Мисана)

  2017-04-24T21:35:08+03:00
  Благодаря на всички, които заделиха от времето и вниманието си за скромния ми текст. Бъдете здрави, вдъхновени и нека Бог да е с вас!
  
  П.П. Райна, уникална Поетесо - признателен съм, че ме почете по толкова оригинален начин!
• DochkaGeorgieva (Дочка Г)

  2017-04-24T18:20:53+03:00
  Силен заряд, живи емоции. Моите поздравления.!
• yankova41 (Йонка Янкова)

  2017-04-24T16:54:41+03:00
  Много силно и тъжно.харесах го. Младен твоят стил е красив, изказа ти е превъзходен.Браво.
• Веси_Еси (Еси)

  2017-04-24T16:15:24+03:00
  Прозвуча ми някак пророчески... като че ли наближава края на света... Поздравявам те, за поредния уникален стих в твой стил, Младене!
• RainaVakova

  2017-04-24T14:26:02+03:00
  Едната стрелка се надскача със другата.
  Едната е бърза, а другата бавна.
  Зави им се свят,а дните се губят
  на края в нелепото, тъжно начало.
  Сами хоризонт на живота си ставаме.
  Усмивка рисува на тъжна мадона
  онзи художник с косата и правото
  да ни роди и да ни зарови.
• vedrina (Марина Стоянова)

  2017-04-24T13:02:58+03:00
  ...!!!
• Putin (Владимир Владимирович)

  2017-04-24T07:48:21+03:00
  Не си много оптимистичен, на стихът ти е хубав, Младене!
• Ve2666 (Василка Ябанджиева)

  2017-04-24T06:03:45+03:00
  Страшна картина-осакатено бъдеще, никаква надежда! Поздрави!
• Ranrozar (Стойчо Станев)

  2017-04-23T23:16:09+03:00
  Какво апокалиптично видение!🐎🐎🐎🐎
• Izumrudkata (Катя)

  2017-04-23T23:03:32+03:00
  Поздравления за вдъхновяващия стих, Младене!
  
  Усмихвам се загадъчно на залеза,
  изнизва се отминалия ден...
  с надежда поглеждам към звездите,
  изгряващи в нощното небе...
  Синхроно се понасят моите мисли,
  чертаят нови сини хоризонти....
  а бъдещето щастливо се усмихва
  през призмата на хиляди въпроси!