Nov 12, 2015, 9:25 PM

В дни, от скръб неоплевени 

  Poetry » Phylosophy
594 0 16

 

 

 

  В ДНИ, ОТ СКРЪБ НЕОПЛЕВЕНИ


 

 

Когато си захвърлен в буренака

на дните си, от скръб неоплевени,

когато никой в твоя дом не чака

да те прегърне с две ръце засмени;

когато зазоряването плаче

като камбана без език над тебе,

а ти трошиш горчивото коматче

и сам не знаеш бил ли си потребен,

и реже те мъглата на откоси,

а се усещаш мъртва детелина,

без отговор на ребуси-въпроси

и срещу теб отвъдното е зинало,

не търсиш вече смисъла в живота,

не вярва на мечтите ти душата

и чакаш примирено и без ропот

след теб да тръшне времето вратата.




© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??