В дни, от скръб неоплевени
В ДНИ, ОТ СКРЪБ НЕОПЛЕВЕНИ
Когато си захвърлен в буренака
на дните си, от скръб неоплевени,
когато никой в твоя дом не чака
да те прегърне с две ръце засмени;
когато зазоряването плаче
като камбана без език над тебе,
а ти трошиш горчивото коматче
и сам не знаеш бил ли си потребен,
и реже те мъглата на откоси,
а се усещаш мъртва детелина,
без отговор на ребуси-въпроси
и срещу теб отвъдното е зинало,
не търсиш вече смисъла в живота,
не вярва на мечтите ти душата
и чакаш примирено и без ропот
след теб да тръшне времето вратата.
© Мария Панайотова All rights reserved.
