Аз все съм искал да проникна
в дълбокото на твоята душа.
На дъно чисто да поникна
и там под сянката да се сниша.
Във моя цвят да се огледаш
и тук да ме поливаш със любов.
Листенцата да ми прегледаш
ще станат ли в хербария ти нов.
В душата ти живота моя
да се превърне, мила, в извор чист.
От него, пиейки във зноя,
да заживееш с мене в дом лъчист.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
