Dec 15, 2011, 11:15 AM

*** („В дома ми…”)

  Poetry » Love
660 0 0

* * *

 

В дома ми – стари календари,

картини,

      снимки

              и бележки...

Чрез тях сърцето си отварям

за дни,

        изпълнени със нежност.

 

„Защо са ти?” – все питат.

 

                              Зная –

не спомен са,

          а мойта същност.

Чрез тях аз свят красив изваях...

 

И Времето е в него също.

 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живодар Душков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...