Тръгвай вече, късно става,
нощта се спуска над брега...
Целувката на кея си остава,
в друг живот сме с теб сега!
Видях те тук съвсем случайно.
Помня! Преди толкова лета!
Седяхме с теб, прегърнати потайно,
тръпнещи в полите на нощта.
Сега те виждам, пак случайно,
прегърбен, изморен и побелял...
Една любов отиде си нехайно,
каквото можеш - всичко си ми дал!