Вятърът
се маскира на дъжд
и замята ситни камъчета
в стъклата.
Уплашени,
те затръшнаха изведнъж
дограмата си.
Вятърът,
недоволен
от резултата,
нахлузи фуражка
от нощните листи
на бряста
и конфискува
бухалката на прибоя.
Замириса на дъжд,
замириса на наказателна акция
и тротоарите
набързо се скриха
в дупките под пороя.
Публикувано във:
"Бунтарите" 2012-01-13
© Павлина Гатева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
