Светлината се плъзна в тунела на мрака
и издърпа докрай всички спрели мечти.
Лумна музика в изхода без да дочака
да привикнат на изгрева любопитни очи.
Затанцува с хармоника весело вятъра,
залюляха се клонки и туптящи треви.
И смеха му тъй топъл от цветята помаха,
всеки слънчев момент този миг приюти.
И си тръгна въздишката почерняла от тежест,
щом очите видяха зад тъмни стени.
И мечтите разлистиха своята свежест,
светлината в движение този миг улови.
© Мария All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
