В ДЪГАТА ЦВЕТЯ....
Ти си тръгна, любов, без думи излишни
и помаха виновно за сбогом с ръка.
Не успях и да кажа, че ще ми липсваш.
Не можах да извикам... и да те спра.
Ослепях за света и чужди копнежи,
и не виждах в дъгата, че има цветя...
Полудяла, отново заключих надеждата
и отворих на мрака широко врата.
Ще те чакам, любов, да си дойдеш усмихната,
както вечер се чака любима жена,
непокорна и дръзка, страхлива и истинска,
донеси ми отново очи... и крила.
А когато, любов, се загубиш измръзнала,
аз ще тръгна по твоята ярка следа.
Ще те стопля, любов, със тихо присъствие
и отново ще видя в дъгата цветя...
© Златка Вълкова All rights reserved.
