В дъждовната вечер
В дъждовната вечер
Внезапен дъжд във тая вечер
по клоните се заигра
и като влюбени зверчета
се скрихме в старата гора...
....Танцува Вятър по листака,
бърборят някъде гнезда-
едва-едва разрежда мрака
една изгряваща звезда...
Докосвам устните ти жадно,
усещам цялата трептиш
огъваш се, гориш и пламваш-
нощта със страст да осветиш...
Докосвам кожата ти с трепет,
с едно желание и то
ме залюлява в тръпен шемет
с предчувствие за Тържество...
О, всичко е така прекрасно:
дъжда и ти, и вечерта,
и младото ти тяло, властно
разтърсващо ме в любовта!...
...А капките не ни тревожат
в забързаният си брътвеж-
поискаш ли, аз знам че можеш
с вълшебство и дъжда да спреш!...
Коста Качев,
Драгалевски манастир
© Коста Качев All rights reserved.
