В дълбокото на утринните изгреви
Далечно минало
от болки сътворено,
слана, с предвкусие
на дъжд.
Камбани ронят тихи спомени
в молитвен унес
пръсти вплели в Богослов.
В сълзите на очите сведени,
в сърцата на утихнал зов,
прекършени, събудени
от спомени,
камбанено препускаме
в един живот!
Копнееем да докоснем
светлината,
с телата си да вкусим
сладостта,
душите осветени в утрото
на думите разгръщат радостта.
Калени, каменни,
обичащи,
в дантели вплитаме,
дантелени слънца,
и капчици от изгреви
лазурени - в небето озари звезда.
© Ирена Велинова All rights reserved.
